Генетици и археолози се опитват да възкресят ДНК-то на Леонардо...
Новата книга „ Genìa Da Vinci. Genealogy and Genetics for Leonardo’s DNA “, издадена от Angelo Pontecorboli Editore обобщава 30-годишните проучвания на родословното дърво на Леонардо да Винчи и открива пътя към реконструкцията на неговия генетичен профил.
Авторите на книгата, Алесандро Вецози и Агнезе Сабато от Асоциацията за наследството на Леонардо да Винчи са направили щателна работа, с цел да реконструират родословие, обхващащо 21 генерации и повече от 400 лица от 1331 година насам. Въз основа на архивни документи те съумяват да разпознават 15 живи потомци по мъжка линия, произхождащи от бащата на Леонардо и неговия полубрат. Шестима от тях се съгласиха на генетичен разбор, който беше осъществен от Давид Карамели и Елена Пили от Университета във Флоренция.
Заключението им: секторите от Y-хромозомата съответстват, което удостоверява приемствеността на мъжката линия на семейството Да Винчи.
По същото време в църквата Санта Кроче във Винчи се организират археологически разкопки в хипотетичната фамилна гробница, където евентуално са почивали дядото на Леонардо Антонио, чичото Франческо и други родственици. Открити са фрагменти от кости, един от които по възраст отговарящ на епохата на хипотетичните родственици към този момент е подложен на палеогеномен разбор. Предварително е открито, че останките принадлежат на мъж. Ако е допустимо да се извлече задоволително добре непокътната ДНК, учените ще я сравнят с Y-хромозомата на живите потомци.
Проектът започва през 2016 година под координацията на университета „ Рокфелер “ в Ню Йорк и включва институции като института „ J. Craig Venter Institute “ и университета във Флоренция. Основната концепция е елементарна: да се открие и удостовери непрекъснатата мъжка генетична линия, излъчена по Y-хромозомата.
Изследването може освен да удостовери достоверността на родословното дърво, само че и да отвори достъп до биологичен материал, оставен от Леонардо – да вземем за пример в негови рисунки или ръкописи.
Ако в бъдеще стане допустимо изолирането и съпоставянето на ДНК, това ще бъде сензационна стъпка в проучването на наследството на великия занаятчия. Изследователите се надяват също по този начин да схванат аргументите за болесттите на Леонардо и даже събитията на гибелта му, написа още Kaldata.com.
Но книгата не се лимитира единствено с генетиката. Тя ни споделя за живота на фамилията на гениалния създател: да вземем за пример, че дядо му не е бил елементарен селяндур, а търговец, който е пътувал до Каталуния и Мароко. Или че майка му, Катерина, евентуално е била робиня в дома на банкера Вани ди Николо. Анализирайки архивите, откривателите са разкрили седем фамилни къщи на Да Винчи в селището Винчи и замъка Винчи, както и два парцела, благосъстоятелност на самия Леонардо.
Едно от най-неочакваните открития е рисунка с въглен на фантастично създание, открита върху полицата на камината в остаряла къща във Винчи.
То е наречено „ Драконът еднорог “ – съществото има рог, клюн, крила и люспи. По отношение на стила и детайлите рисунката може да принадлежи на самия Леонардо. За първи път в книгата е показана хипотезата за авторството, а рисунката към този момент се приготвя за научно проучване и реституция.
Авторите допускат, че той е имал подсъзнателен нюх за явленията, които в този момент се учат в епигенетиката: той е разсъждавал за въздействието на метода на живот, кръвта и страстите на родителите върху потомството, доста преди появяването на актуалната генетика.
В последната глава се преглеждат образните прилики сред днешните потомци и автопортрета на Леонардо – не като доказателство, а като мотив за размисъл. Истинската цел на плана не е сензация, а теоретичен пробив: в случай че е допустимо да се реконструира цялостната ДНК на великия художник, ще можем да научим повече за неговото здраве, външен тип, а може би даже за пристрастеностите и особеностите на душeвността му.
Авторите на книгата, Алесандро Вецози и Агнезе Сабато от Асоциацията за наследството на Леонардо да Винчи са направили щателна работа, с цел да реконструират родословие, обхващащо 21 генерации и повече от 400 лица от 1331 година насам. Въз основа на архивни документи те съумяват да разпознават 15 живи потомци по мъжка линия, произхождащи от бащата на Леонардо и неговия полубрат. Шестима от тях се съгласиха на генетичен разбор, който беше осъществен от Давид Карамели и Елена Пили от Университета във Флоренция.
Заключението им: секторите от Y-хромозомата съответстват, което удостоверява приемствеността на мъжката линия на семейството Да Винчи.
По същото време в църквата Санта Кроче във Винчи се организират археологически разкопки в хипотетичната фамилна гробница, където евентуално са почивали дядото на Леонардо Антонио, чичото Франческо и други родственици. Открити са фрагменти от кости, един от които по възраст отговарящ на епохата на хипотетичните родственици към този момент е подложен на палеогеномен разбор. Предварително е открито, че останките принадлежат на мъж. Ако е допустимо да се извлече задоволително добре непокътната ДНК, учените ще я сравнят с Y-хромозомата на живите потомци.
Проектът започва през 2016 година под координацията на университета „ Рокфелер “ в Ню Йорк и включва институции като института „ J. Craig Venter Institute “ и университета във Флоренция. Основната концепция е елементарна: да се открие и удостовери непрекъснатата мъжка генетична линия, излъчена по Y-хромозомата.
Изследването може освен да удостовери достоверността на родословното дърво, само че и да отвори достъп до биологичен материал, оставен от Леонардо – да вземем за пример в негови рисунки или ръкописи.
Ако в бъдеще стане допустимо изолирането и съпоставянето на ДНК, това ще бъде сензационна стъпка в проучването на наследството на великия занаятчия. Изследователите се надяват също по този начин да схванат аргументите за болесттите на Леонардо и даже събитията на гибелта му, написа още Kaldata.com.
Но книгата не се лимитира единствено с генетиката. Тя ни споделя за живота на фамилията на гениалния създател: да вземем за пример, че дядо му не е бил елементарен селяндур, а търговец, който е пътувал до Каталуния и Мароко. Или че майка му, Катерина, евентуално е била робиня в дома на банкера Вани ди Николо. Анализирайки архивите, откривателите са разкрили седем фамилни къщи на Да Винчи в селището Винчи и замъка Винчи, както и два парцела, благосъстоятелност на самия Леонардо.
Едно от най-неочакваните открития е рисунка с въглен на фантастично създание, открита върху полицата на камината в остаряла къща във Винчи.
То е наречено „ Драконът еднорог “ – съществото има рог, клюн, крила и люспи. По отношение на стила и детайлите рисунката може да принадлежи на самия Леонардо. За първи път в книгата е показана хипотезата за авторството, а рисунката към този момент се приготвя за научно проучване и реституция.
Авторите допускат, че той е имал подсъзнателен нюх за явленията, които в този момент се учат в епигенетиката: той е разсъждавал за въздействието на метода на живот, кръвта и страстите на родителите върху потомството, доста преди появяването на актуалната генетика.
В последната глава се преглеждат образните прилики сред днешните потомци и автопортрета на Леонардо – не като доказателство, а като мотив за размисъл. Истинската цел на плана не е сензация, а теоретичен пробив: в случай че е допустимо да се реконструира цялостната ДНК на великия художник, ще можем да научим повече за неговото здраве, външен тип, а може би даже за пристрастеностите и особеностите на душeвността му.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ